Аврелий Марк. Към себе си

София: Изток-Запад, 2015. — 213 с.Превод: Богдан БогдановМарк Аврелий Антонин (121-180) е римски император (161-180). Произхожда от знатния род на Аниите, чието потекло е от тогавашна Испания. Роден и отгледан в Рим в двора на император Адриан. Осиновен от наследника на Адриан Антонии Пий. Получава разностранно образование. Негови учители са известни оратори като Фронтон, знаменити на онова време философи и юристи. Философията е негова страст от млади години. Целият му живот бива осмислен от учението на стоицизма. От Марк Аврелий до нас са достигнали част от реч и писма на латински и старогръцки език, както и малката книжка Към себе си, написана на старогръцки, нещо като философски дневник, диктуван във вечерите за отмора по време на почти непрекъснатите военни кампании за отбраняване на северните граници на Римската империя. Еклектическият стоицизъм, изповядван от императора, пронизва от начало до край неговите разсъждения. Марк Аврелий цитира в записките си много писатели и философи, но най-дълбока е почитта му към стоическия философ Епиктет, чиито Беседи са и непосредственият образец на Към себе си.Малката книжка с философски записки на римския император Марк Аврелий е рядък случай на лично слово, достигнало до нас от класическата древност. Независимо какво е, дали подготовка за несъстояли се публични лекции по въпросите на стоическата етика, или дневникови наставления за смисъла на човешкото съществуване, Към себе си на Марк Аврелий поставя едно начало, прави допустимо невъзможното дотогава проблемно разговаряне със себе си. В хода на проверката как се отнасят философските идеали и принципи към всекидневното съществуване се поражда гледната точка на сложното човешко същество с проблемна дълбина. Проправя се пътят към гениалните Изповеди на свети Августин, създадени три века по-късно. Както при тях, така и тук въпросът не е в религиозните или философските принципи, а в изповядването им, в това какво става с тях, когато се превърнат в съдържание на вътрешно проблемната личност.Станал популярен в късната античност, въпросът продължава да е актуален и до днес. И ние сме изправени пред проблема дали идеите и принципите са нещо външно за отделния човек или – напротив – придобиват сила, когато се свържат с човешката интимност. В този смисъл Към себе си не е застинал литературен паметник, а жив текст, който продължава да буди размисъл и да отвежда към дълбините на индивидуалното себепознание.