Харалампиев Иван. Бъдещето на българския език от историческо гледище

Велико Търново, 1997. — 267 с.Това изследване е посветено на част от теоретичните и прак­тическите въпроси, свързани с прогнозирането на езиковия развой. Както се вижда от заглавието му, то е насочено към прогнозната проблематика на българския език. Прогнозирането е спорна и все още неразработена област на съвременната езиковедска наука. Теоретичното му обосноваване и практическото му осъществяване несъмнено ще допринесат за по-добро и по-пълноценно изследване на обекта на езикознанието. Ак­тивното развитие на прогностиката като наука през последните ня­колко десетилетия и успешното прогнозиране в немалко други научни области дава надежди, че езикознанието не може дълго да загърбва тази важна изследователска проблематика. Известен сигнал за промяна в отношението към езиковото прогнозиране е това, че за прогнозиране се заговори в изследвания по социолингвистика — една млада езиковедска дисциплина, която се обособи през последните три-четири десетилетия. Макар че не се обсъжда като самостоятелен проблем, а във връзка с езиковото планиране, самото присъствие на прогнозирането сред кръга от социолингвистични въпроси дава надежди, че предстои да му бъде отделено по-сериозно внимание.