Калоянов Анчо. Старобългарското езичество: Мит, религия и фолклор в картината за свят у българите

Електронно издание. — LiterNet, 2000. — 210 с.Книгата е сборник от статии и студии, в които се разглежда взаимодействието между мит, религия и фолклор в българската етнокултурна традиция. Първоначалните резултати ме насърчиха да ги систематизирам в специализиран курс лекции, четен пред студенти филолози и историци във Великотърновския университет. По същество опит за реконструкция на митопоетични представи и религиозни вярвания по данни от фолклора, обединяващият сюжет на отделните конкретни теми се оказа старобългарското езичество - едно доскоро непризнато и затова малко познато явление в нашето историческо наследство. Освен че е трудоемко, привличането в полето на анализа на изследвания и факти от историята, литературата, археологията, археоастрономията и топонимията фрагментаризира изложението. Затова на първо време интердисциплинарният подход е приложим към отделни страни на старобългарското езичество: важни негови обреди и култове, мястото на шаманството, основния мит, божеските имена в пантеона и фигурата на Поета. Все още е невъзможно представянето му в системен вид, но храня надежда, че постигнатото е принос към установяването на картината за свят у нашите далечни предци, която продължава да излъчва своето очарование и в днешния ни ден. Във всеки случай, някои страници от историята на нашето битие и култура са прочетени по начин, който предполага нови отговори на стари въпроси.Анчо Калоянов (творчески псевдоним на Анчо Йорданов Анчев) е роден на 25. 09. 1943 г. в с. Бъзовец, Русенско; завършва "Българска филология" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" (1964-68), работи като уредник-фолклорист в Музея на гр. Дългопол, Варненско (1968-72); от 1972 г. е асистент по "Български фолклор" във ВТУ; от 1983 г. чете лекции, доцент от 1989 г. (хабилит. труд "Етничното усвояване на пространството, отразено в българския фолклор"), доктор на филологическите науки от 1999 г. (дисерт. труд "Българското шаманство"). Над 20 г. е научен ръководител на кръжока по български фолклор "Акад. М. Арнаудов", чрез който се формират научните интереси на редица бъдещи фолклористи и литературоведи; научен ръководител на над 80 дипломни разработки, защитени във ВТУ. Обект на научните му интереси са архаичните пластове на българския фолклор (митология, езичество, шаманство), както и проблемите на българската култура и религиозен опит от ранното средновековие до най-ново време. Участник в множество национални научни симпозиуми по проблемите на българския фолклор и култура, както и на някои от международните славистични конгреси. Белетрист, член на СБП от 1981 г. Автор на книгите: "Последното жито на лятото" (разкази, 1970), "Селищна могила" (новели, 1976), "Димитър Злочести и Войводата Патрев" (ист. роман, 1978, 1987), "Седмият живот" (разкази и новели, 1981), "Престолнина" (есета, 1985), "Див огън" (ист. роман, 1997), "Девети" (2003) и две пиеси; по разказа "Страдивариус" от "Седмият живот" е заснет едноименен филм от режисьора Ст. Заверджиев. Публикувал е изследванията "Български митове" (1979), "Българското шаманство" (1995), "Старобългарското езичество" (2000; 2002).